Неспирно ни се напомня за това, че се намираме в повратна точка от продължителната история на повишаване на енергийното потребление. Неограниченото потребление на енергия изяжда ограничените горива, като по този начин увеличава температурите на планетата и освобождава натрупания метан и други емисии в атмосферата, повишавайки температурите и в океаните до нива, заплашващи риболова в света. Днес въглеродните емисии загряват планетата до степен, равна на детонацията на шест атомни бомби в секунда. С тези темпове до края на века Земята може да стане необитаема за нас.

Това е повече или по-малко преобладаващата мъдрост на времето ни, касаеща околната среда, макар причината за настоящия ни проблем да е обърната с главата надолу. Големите и спорни въпроси като този, имат навика да бъдат далеч по-странни отколкото изглеждат първоначално. Проблемът в действителност не е, че планетата не може да се справи с твърде голямото енергийно потребление, а че не може да се справи с твърде малкото. Това е една изключително противоречива на интуицията ни идея, която има нужда от пояснение.

Историята на препускащото енергийно потребление започва пълзешком със земеделската революция отпреди 10 000 г., изправя се на крака с възхода на цивилизациите 3 000 г. назад и чевръсто наваксва след индустриализацията от XIX век. Най-големият скок в енергийното потребление, обаче, започна сравнително наскоро. Само за последните тридесет години хората (някои повече от други) започват да потребяват далеч повече енергия, отколкото в който и да е друг период от историята. Двадесет и четири пъти повече от нашите предци – събирачи и ловци, – ако трябва да бъдем точни. Урокът изглежда ясен – потребяваме твърде много енергия, а планетата не смогва да подкрепя съществуването ни. Ние трябва да се откажем от желанието си да потребяваме, а вместо това да заживеем по-простичко и да съхраняваме по-мъдро ресурсите си.

Трудността се спотайва в изходното предположение касаещо естеството на енергията. То гласи, че е единствено човешкото енергийно потребление, чийто ефект върху планетата си заслужава да се има предвид. Стандартната критика относно ефекта от повишаването ѝ във времето не е вярна. Тя представлява единствено мъничка част от общото енергийно потребление на планетата. Да разберем нейната енергетика, гледайки единствено собственото си потребление, е като да се опитаме да разберем световната икономика, занимавайки се единствено с тази на щата Мейн.

Като за начало, цялата материя е направена, или по-скоро е, енергия. Това е брилянтното прозрение на уравнението на Айнщайн, според което енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат (Е=Мс2). Щом материята се движи (както всъщност винаги прави), тя отделя известно количество енергия, която от своя страна отделя още енергия и прочее, докато, теоретично погледнато, цялата материя не се преобразува в енергия и не бъде разсеяна. Самата енергия не бива нито създавана, нито унищожавана, единствено по-бързо или по-бавно разсейвана. Енергийното разсейване е енергийно потребление.

Ние, хората, сме естествено склонни да се съсредоточаваме върху себе си, но ако се върнем по-назад от човешката история, за да промислим земното енергийно потребление цялостно, се появява далеч по-различна картината. Нивата на потребление от цялата органична мрежа и процеси на земята, се увеличават, на пристъпи и с преднина, през цялата ѝ история. Всяко ново постижение в еволюцията на планетата (появата на литосферата, сетне атмосферата, по-сетне биосферата) е увеличавало нивата на енергийно разсейване. Ако направим една още по-голяма крачка назад, ще видим също, че цялата вселена повишава нивата си на енергийно потребление/разсейване през бързоподвижни, разсейващи системи като галактиките и черните дупки. През продължилата си 13,7 милиарда години история, нашата вселена се е развила така, че да повишава, а не да понижава или съхранява нивата на енергийно потребяване. Това е голямата картина, която не успяваме да вземем предвид. В действителност, миналото на човешкото енергийно потребление е абсолютно нищожно, в сравнение с планетарното такова. Свръхвулканите, мълниите, животинската миграция и растителните процеси, всички те повишават нивата на земното енергийно разсейване с непрекъснато ускоряващи се темпове. Едно обикновено дърво например, потребява няколко пъти повече енергия – чрез транспирация на стотици тонове вода годишно, – отколкото повечето хора от изгарянето на изкопаеми горива за същия период. Благодарение на наскоро появилите се технологии за светлинни изображения (LIDAR) знаем, че днес има повече от три трилиона дървета на Земята. Това добавя изключително много консумация на енергия.

По-удивителното е, че дърветата съхраняват едва 1% от цялата тази енергия в собствените си клетки. Зрелите и разнообразни горски екосистеми по света, потребяват почти всичката слънчева енергия, на която са изложени, и въпреки това преобладаващата част от нея се излъчва обратно под формата на вода и топлина. Но дори и този 1%, който дървото съхранява като биомаса, прави нищожно всяко ниво на енергийно потребление, което хората биха могли да достигнат. По-конкретно, общата сума на цялото текущо енергийно потребление на човека е по-малко от 1/1000-на от енергията, потребявана само от дърветата. [Дървесната водна транспирация изисква около 580 калории на грам от транспирираната вода. Едно дърво, транспириращо 100 л. вода на ден, ще потреби почти 60 000 000 (5.8 х 10^7) калории. Ако едно обикновено дърво изпарява 151,500 л. вода на година, то това са почти 88 000 000 калории на дърво годишно (368 000 000 джаула), умножавайки го по три трилиона дървета на земята към момента, получаваме внушителните 1.1 х 10^24 джаула на година; бел. ав.] Още повече, че всеки път, щом нещо в хранителната верига изяде нещо друго, то употребява единствено около 1/10 от наличната енергия, за да оцелее. Останалата част се отделя като топлина или отпадъци. Всички живи същества просъществуват чрез унищожаване на енергийни връзки, потребявайки малка част от тях, пропилявайки останалата и, в крайна сметка, умирайки. С една дума, свръхпотреблението, отпадъците, смъртта и разложението са интегрални функции на природата, а не някакви си бъгове или неефективности. Земята (и по-общо вселената) се е развила с цел повишаване разсейването, а смъртта не го намаля, напротив.

Второто допускане на днешната мъдрост, касаеща околната среда, е че повишеното енергийно потребление е по необходимост свързано с екологичното унищожение. Вярно е, че способите ни за енергиен добив и потребление са резултат, достигнат с цената на човешки животи и попарване на околната среда. Това не означава обаче, че трябва да бъде така, нито пък че всяка енергия изисква подобен екоцид. Всички системи на планетата ни процъфтяват при голямо енергийно потребление, „отпадъци“ и разсейване, без това да опустошава околната среда. Показателно е, че оцеляват онези, които максимизират планетарното разсейване. Организми като лишеите и дърветата например, са все още тук, поради помощта която оказват за повишаване потреблението, разсейвайки или разрушавайки 99% от приеманата енергия, а не съхранявайки я. Еволюцията благоприятства ефективно разсейващите енергия, а не спестовниците.

Проблемът ни днес не е потребяването на твърде много енергия от системите на Земята и нейните жители, а недостатъчното потребяване. От тази перспектива, [настоящото състояние се разкрива като следствие] не от енергийното потребление, а от факта, че в течение на човешката история определени групи от хора са унищожили голяма част от потребяващите или разсейващи процеси на Земята. Повишените емисии на СО² и метан са основните причини, поради които бележим понижаване в енергийното потребление. Енергията, добита от изкопаеми горива, заедно с промишлените селскостопански практики, трябва да бъдат променени, ако желаем да се увеличи енергията на планетата и, в крайна сметка, да оцелеем. Хората днес са 0,01% от глобалната биомаса и въпреки това, още от появата на цивилизацията, някои от нас са убили над 85% от дивите сухоземни животни, 80% от морските бозайници, 14% от рибите и 41% от всички видове насекоми. В началото на последния следледников период (Холоценът), на земята е имало шест трилиона дървета. Някои човешки групи са виновни за унищожението на половината от горите на земята съставляващи 80% от биомасата ѝ.

Колкото и странно да звучи, хората са понижили общото енергийно потребление с повече от половина. Ние буквално сме консервирали земната енергия, довеждайки до нейното затопляне и загуба в [био- и еко-]разнообразието ѝ. Веднъж щом капацитетът на Земята да изразходва енергия и така да се охлажда, бива повреден, целият процес тръгва накриво.

Склонни сме да мислим за света от гледна точка на покоя, а не на процеса. В усърдието си да възпрем препускащото енергийно потребление, действаме все едно нашата цел е да го съхраним, да го натрупаме и стабилизираме, макар в действителност ние, хората, като част от природата, да сме се развили и да съществуваме – успоредно с останалите форми на живот – по начин, който е проектиран да максимизира колективното потребление, потока и движението. Стигнахме дотам, че дори боклукът ни не се разлага. Правим продукти от пластмаси, които могат да просъществуват десетки хиляди години, а след кратка употреба ги заравяме под земята, където са неунищожими. В океаните ни плуват огромни, почти безсмъртни, острови от пластмаса. Общият ефект от всичко това е, че – водейки след себе си пагубни последствия – енергийното потребление на планетата всъщност се забавя.

Как ще отвърнем на това зависи до голяма степен от начина, по който ще формулираме проблема. Първо обаче, ние трябва да променим разбирането си за естествените процеси. Природата е в състояние на неспирен поток, вечно издирваща нови начини да потребява повече и да разсейва по-бързо енергия. Ако искаме да оцелеем като вид, най-добрата ни възможност е да се пуснем по течението, допринасяйки към грандиозния проект за колективно и вселенско енергийно потребяване, като спрем да го саботираме с изкопаеми горива. Логиката на консервационистите, целяща намаляване на въглеродните емисии и потреблението, сама по себе си не може да ни спаси. От нас се очаква да повишим дейността на големите енергийни потребители на планетата – не хората, а разнообразните горски екосистеми. Засаждането и опазването на повече дървета не само ще противодейства на климатичните промени, но ще повиши както биоразнообразието, така и енергийното потребление.

Също така, следва да открием нови и креативни начини за потребяване на излишната земна енергия – компостирайки всичко, например. Помислете колко повече енергия би се разсейвала, ако дори и отпадъците ни се потребяваха от армии от насекоми, гъбички, животни и бактерии, превръщайки се в суров материал – енергия, която да подхрани растежа на повече растения и животни, в една буквално „затворена верига“ на неспирно разсейване. Ако, следователно, е по-добре да са налице повече начини за енергийно потребяване, то максимизирането на човешкото и екологично разнообразие е от ключово значение на повишаването на глобалното разсейване.

Планетата ни става все по-топла, по-нестабилна и по-неразнообразна, но не енергийното потребление е проблемът – то е решението.

за автора
Томас Нейл е философ, главен асистент в университета в Денвър. Автор е на множество статии и книги, пионер на наречената от него философия на движението, както и поддръжник на новия материализъм.