Настоящата екологична катастрофа се оказа всеобхватна, засягайки едновременно биоразнообразието, почвите, водите и въздуха. В отговор на това се появи все по-нарастващо търсене на устойчиви алтернативи на фосилнобазираните ресурси. В областта на дизайна – продуктите, интериорът, облеклата – това бе преведено чрез повишаване на естествените биотъкани, разработени както на индустриално ниво, така и на експериментално дизайнерско такова. Наред с други решения много компании, инженери и дизайнери, мотивирани от необходимостта да не отнемат земя от производителите на храни, се загледаха в посока употребата на остатъците от индустриалното земеделие. Строго базирани на местните биорегионални икономики, тези проучвания създадоха нарастващо изобилие от естествени материали.

Станахме свидетели на кожени изолационни материали и твърди плоскости, изработени от слънчогледи във Франция, в Англия на биопластмаса, произведена от картофени обелки, на конци от портокалови кори в Италия, на пластмаса, фибри и хартия от захарна трастика в Бразилия, пластмаса и кожа от смокинови кладони в Мексико, на нетъкан текстил, получен от ананасови листа във Филипините и пр. Макар и да породиха голямо разнообразие от ресурси, тези разработки са единствено технически решения пред употребата на отпадъчните материали, които не се усъмняват в породилата същите система. Те не предоставят реални алтернативи на въздействието на монокултурното индустриално земеделие върху околната среда и, в някои отношения, дори допринася за объркването ни по отношение различието между възобновяеми и добивни ресурси.

По отношение на резултатите, монокултурното производство настоява за надеждност. Генетично идентични семена, отглеждани при контролирани условия, ще дадат относително идентични растения: същата височина, същото тегло, същата плътност, сходен химичен състав. Стандартизираните производствени предприятия могат лесно да бъдат преработени в голям мащаб и да произвеждат стандартизирани материали. И все пак това се случва в ущърб на екологичното и културно биоразнообразие. Ето защо изглежда необходимо да се идентифицират алтернативни селскостопански практики и да се проучи техният потенциал. Някои от въпросите, върху които следва да помислим, са: как можем да проектираме регенеративни производствени процеси за традиционни и иновативни естествени материали? Какво би станало, ако производството се основава на подхранващи и поликултурни системи, вместо на екстрактивни и монокултурни такива? Можем ли да създадем по-критичен дискурс около материалите, изместващ перспективата от тяхната употреба към техния произход?

Синтропията (като антитезата на ентропията) се определя като „тенденция към концентрация на енергия, ред, организация и живот“. В горското земеделие тя може да се отнася до повишаване биологичното разнообразие в рамките на дадена система. Сблъсках се с тази концепция докато изследвах т.нар. „синтропично земеделие“ – модел на горско земеделие, разработен от швейцарския фермер и изследовател Ернст Гоч и замислен за подобряване производството на храни. Това е „техника за възтановяване на бедни почви чрез имитиране на вече съществуващи в природата модели, в които избрани видове растения се въвеждат последователно и биват силно подрязвани на редовни интервали по време периода на растеж“. Подобно много други агроекологични системи базирани на поликултурата, синтропичното земеделие позволява производството на по-малко количество ресурси, ала с по-голямо разнообразие.

Проектът ми Syntropic Materials – започнат през 2019 г. при престой в Американската академия в Рим (Италия) – се корени в тези понятия. Оценката на това как една поликултурна агроекосистема – богата на биоразнообразие – може да осигури набор от ресурси, които да бъдат използвани в синергия за производство на иновативни материали, цветове и свързващи агенти, стана ядрото на моето проучване. Започнах с архивиране и картографиране на информация за растенията, процесите на трансформация, на които могат да бъдат подложени, както и на елементите, които могат да произведат. От добре утвърдени индустриални методи до по-експериментални, от традиционни до иновативни, сравненията между различните методологии придобиха съществено значение. По този начин изградих директория, която да ми позволи преглеждане на данните според логиката на съвместното съществуване на видовете.

Синтропичните материали са опит да се съчетаят практиките на регенеративното земеделие с най-новите разработки в областта на естествените материали за проектиране на регенеративни производствени процеси. Замислен като отворена платформа, инструментът дава възможност на потребителите да търсят и визуализират кои видове растат в една и съща климатична зона или да филтрират информация според специфични методи на трансформация или материали. Ако сте агроном, например, системата може да ви помогне да разширите видовия спектър, който вземате предвид, докато проектирате поликултурно поле за производство на материали. Ако, напротив, сте дизайнер или инженер, това вероятно ще насърчи нови задания за проектиране на материали въз основа на комбинации от растения, които регенеративните екосистеми създават. Вместо да бъде просто хранилище за данни, платформата функционира като филтър и пренасочва вече публикувана онлайн или офлайн информация. Основната ѝ цел е да централизира последната позволявайки ни да създаваме нови и смислени връзки.

С работата си предлагам специфична връзка между природата и производството на материали. Естествено, възниква един въпрос: как мога да предотвратя предлаганото от мен да се превърне в друго технократско решение с непредвидени последици? В това отношение една от основните ми резолюции бе да избягвам да разчитам на интелектуалната монокултура на западната наука. Вместо това реших да базирам изследванията си на принципа на интелектуалната поликултура. Интересно ми е да се поуча от съществуващите дискурси, опитващи да решат наболелите екологични проблеми чрез обединяване мъдростта на традиционните местни практики с инструментите на западната наука. Автори като американския професор Робин Уол Кимерер и индийския активист и антиглобалист Вандана Шива са начело на този дискурс през последните четиридесет години. При прочитането на техните работи, с моето по-общо питане силно резонира една ключова концепция: значението на връзката с природата като субект, а не като прост обект.

Следните определения и цитати се отнасят до основните понятия, които подхранват моя настоящ изследователски проект, Syntropic Materials. Представени под формата на речник, те очертават рамката, в която се развива моето изследване и действат като отправни точки за по-нататъшни прозрения от страна на читателя.

„Да бъдем истински визионери ще рече да вкореним въображението си в нашата конкретна реалност, същевременно представяйки си възможности отвъд нея.“

bell hooks, Feminism Is for Everybody: Passionate Politics (ed. Routledge, 2014)

Плантациоцен

Концепция, въведена от Дона Харауей, целяща да опише настоящата ера паралелно с Антропоцена и Капиталоцена. Употребата на този термин ни позволява да схванем настоящите времена през призмата на плантацията, която, по думите на Харауей, е: „радикално опростяване; заместване на хората, културите, микробите и изобщо всички форми на живот; многовидов принудителен труд; и, което е от решаващо значение, разстройство във времето на поколенията сред видовете, включително и в това на човешките същества.“

Източник: Reflections of the Plantationocece. A conversation between Donna Haraway and Anna Tsing. Moderated by Gregg Mitman. Edge Effects Magazine

Споделяне на планетата

В противовес на хипотезата за половинчатата земя, която предполага освобождаване на половината от земната повърхност от човешко присъствие, подходът за споделяне на планетата, който може да се приложи върху около 32% от земната и морска повърхност, изразява необходимостта от преосмисляне на стратегиите за опазване на биологичното разнообразие. Последните се основават на опазването на природата, както и на знанието произхождащо от местните и коренни жители. Тези стратегии се застъпват заедно с важността от справяне със свръхпотреблението на ресурси в индустриализираните и развиващи се страни и предлагат възстановяващи земеделски практики като инструмент за опазване на биологичното разнообразие.

Източници: https://www.cambridge.org/core/journals/oryx/article/halfearth-or-whole-earth-radical-ideas-for-conservation-and-their-implications/C62CCE8DA34480A048468EE39DF2BD05/core-reader

PBL Netherlands Environmental Assessment Agency data presented at the exhibition Countryside, The future (20.02.2020 – 15.02.2021, Solomon R. Guggenheim Museum, New York)

Растителна слепота

Дефинирана през 1998 г. от американските ботаници Джеймс Уондърси и Елизабет Шуслер, растителната слепота е „неспособността да виждаш или забелязваш растенията в собствената ти среда“. Тази липса довежда до отхвърляне значението, което растенията играят в биосферата, до антропоцентрична тенденция за класиране на растенията като по-нисши от животните и до последващата липса на грижа към тях.

Източник:

W. Allen, “Plant Blindness”, in BioScience, Vol. 53, Issue 10, 2003, p. 926

Ключови културни видове

Ключовите културни видове са онези, които значително оформят културната идентичност на хората, като имат фундаментални роли в диетите, материалите, медицината и/или духовните им практики.

Източник:

A. Garibaldi and N. Turner, “Cultural Keystone Species: Implications for Ecological Conservation and Restoration”, in Ecology and Society, Vol. 9, Issue 3, Art. 1, 2004 [link]

Регенеративно земеделие

Регенеративното земеделие е система от принципи и практики, които увеличават биологичното разнообразие, обогатяват почвите, подобряват водосборите и екосистемните обмени. Тези практики позволяват улавянето на въглерод в почвата и надземната биомаса с цел преобръщане на настоящите глобални тенденции за натрупване на СО2 в атмосферата.

Практиките на регенеративното земеделие включват:

Поликултура

Поликултурата, известна също като интеркропинг, се състои от засаждането на избрана смес от култури в рамките на едно и също земеделско поле. Този метод на отглеждане е основният, използван в световен мащаб през по-голямата част от историята ни. Биологичното разнообразие в дадено поле позволява създаването на по-устойчива екосистема, която не зависи само от добива на един вид, който от своя страна може да бъде изложен на неуспех поради външни фактори като суша или вредители.

Синтропично земеделие

Синтропичното земеделие, също описвано като сукцесивно [приемствено] земеделие, е форма на регенеративна практика, която имитира връзката между видовете в силно биоразнообразна екосистема, като например стратата – вертикалното наслояване на местообитанията – и естествената сукцесия на видовете (промяната на видовете с течение на времето).

Източници:

http://www.regenerativeagriculturedefinition.com/

Matthew E.S. Bracken, Monocultures Versus Polycultures. Encyclopedia of Ecology, Volume 3, 2019, Pp. 483-486

Монокултура

„Монокултура“ е тип селскостопанската практика за производство или отглеждане на един вид култура, растение или добитък, сорт или порода в дадена област или система на отглеждане в даден момент. Широко използвана както в промишленото, така и в биологичното земеделие, монокултурата позволява повишена ефективност при засаждане и прибиране на реколтата, като същевременно увеличава риска от излагане на болести или вредители.“

Източник:

Тера прета

Букв. пр. черна земя, тера прета се отнася до зони на силно плодородна земя, присъстващи в централната част на Амазонка сред пейзажи, поначало характеризиращи се с ниска плодовитост. Археологическите доказателства сочат антропогенния произход на това плодородие, приписвайки неговото създаване на „дейността на разпръснати – ала относително големи и относително уседнали – общности през хилядолетията (от около 9000 пр. Н.Е.). Тези общности са били елиминирани, вероятно, от западните болести около 1000 сл. Н.Е.”

Източник:

S.P. Sohi, E. Krull, E. Lopez-Capel, R. Bol. Advances in agronomy, 2010

Принцип на седмото поколение

Този принцип от Великите предания на ирокезкия народ се основава на убеждението, че всички ние трябва да предвидим как нашите действия биха повлияли седмото поколение, което ще ни последва. Учат ни, значи, че трябва да оценяваме устойчивостта на взетите днес решения през времевата перспектива на онези, които още не са.

Източник:

Julia Watson, Lo-TEK Design by Radical Indigenism, Taschen, 2019

Честна жътва

Честната жътва е канон от принципи и практики, отново на коренното население, който ни приканва да вземем само това, от което се нуждаем и да потребим всичко, което сме взели. Той „направлява размяната на живот за живот. Честната жътва е набор от правила, които навигират нашето вземане, оформят отношенията ни с естествения свят и властват над склонността ни да консумираме“.

Източник:

Robin Wall Kimmerer, Braiding Sweetgrass. Indigenous Wisdom, Scientific Knowledge, and the Teachings of Plants, Milkweed Editions, 2013

Мозаичен мутуализъм

Термин, измислен от австралийски автор от аборигенски произход Брус Паскоу. Чрез него той описва начина, по който законът на коренното население предвижда(л) управлението на земята – тя трябва да бъде общностно контролирана единствено от свои временни пазители. „Хората имали права и отговорности за определени парчета от мозайката, но са били принудени да използват това парче, така че то да добавя към – а не да отнема от – парчетата на съседите им и епичната цялост на земята.“

Източник:

Bruce Pascoe, Dark Emu. Aboriginal Australia and the Birth of Agriculture, Magabala Books, 2014

за автора
Евгения Морпурго е италианска дизайнерка, живееща във Венеция. Работата ѝ е насочена към изследване на въздействието на производствените процеси върху обществото, с акцент върху проучването и създаването на прототипи на алтернативни сценарии и продукти. Работи чрез самостоятелни проекти и по поръчка на компании, културни институции, университети и fablabs. www.eumo.it / @eugeniamorp