част първа
съществените факти: ситуацията сега и вероятното ни бъдеще
Нашата планета претърпява криза, която е едновременно катастрофална и безпрецедентна. Катастрофата е навсякъде около нас. Можем да я измерим и да я изпитаме. Дори ако започнем с ограничен фокус върху глобалното затопляне, аспектът на кризата, на който се обръща най-голямо внимание, можем да открием много нишки, които привличат вниманието ни към цял куп други проблеми, които засягат не само начина, по който произвеждаме енергия, но и също така как се изхранваме, как се управляваме и как създаваме и споделяме благата. Следвайки тези насоки, дори в сбитото резюме, което ще предоставя, означава да се сблъскам с много грозни и депресиращи факти. Независимо от това, обхващането на проблема е необходимо, за да се разкрият решенията, а такава е в крайна сметка целта на тази книга.
Като резултат от повишаването на въглеродния диоксид в атмосферата от 250 на 418 частици на милион от деветнадесети век насам, средната температура на повърхността се е вдигнала с почти 1 °C и продължава да расте. В една сложна система, такава огромна промяна не означава плавно, постепенно затопляне, а огромна турбулентност, при която ударни вълни се разпространяват по всички взаимосвързани системи на планетата. Тези ударни вълни включват още опустошителни бури, по-силни валежи, по-смъртоносни наводнения и катастрофални свлачища; както и по-интензивни засушавания и масово разпространение на горски пожари. След като преживя най-дългата суша от 1200 години насам, западното крайбрежие на Северна Америка избухна в пламъци през лятото на 2020г., с интензивност на пожарите в Калифорния и Орегон, многократно по-висока от тази през която и да е година от предходните две десетилетия. Дори тропическите гори на Амазонка са в пламъци.
Повишаването на температурите и засушаването допринасят за широко разпространеното опустиняване. Когато водоснабдяването е нарушено поради миннодобив или промишлено напояване, а почвата се унищожава чрез обезлесяване, прекомерна паша или промишлено монокултурно земеделие, пустините се разширяват. Пустинята Гоби поглъща над 3000 кв. км земя всяка година, а през последните петдесет години в Сахел са изчезнали половин милион кв. км обработваема земя. Около 40 % от континенталната територия на САЩ е засегната от пустинообразуване, а в Мексико, Парагвай и Аржентина повече от половината територия е застрашена.3
Друго бедствие идва под формата на смъртоносни горещи вълни. В умерения пояс и дори в арктическите региони температурите надхвърлят 40 °C за продължително период от време, а в Долината на смъртта бяха поставени нови рекорди (54,4°C през 2020 г.) и в Сахара (51,3°C през 2018 г.). Горещите вълни са се увеличили в честотата си с 80 % поради антропогенното изменение на климата.4.
Океаните се окисляват и губят кислород, което застрашава почти всички морски видове от намаляване или изчезване. Все по-големи територии в Арктика се обезледяват всяко лято, което води до загуба на местообитания и създава верижна реакция: с намаляването на ледниковата покривка, със свойство да отразява светлината, се поглъща повече слънчева радиация, а това води до още по-голямо затопляне.
Взаимосвързаните проблеми на глобалното затопляне, замърсяването, ощетяващите инфраструктури и добивната промишленост водят до масово измиране на хора. Един милион животински вида са застрашени от изчезване, а популациите са намалели с 68% от 1970 г. насам.5 Измирането на видове в момента се случва 1000 пъти по-бързо от нормалния или базисния темп.
Като се има предвид, че биотопът е мрежа от взаимоизгодни отношения между живите видове и геоложки елементи, като например водни басейни, почва и въздух, не е изненадващо, че цели местообитания изчезват. В геологичен план местообитанията винаги се променят. През цялата историята на нашата планета, загубата на местообитание за един вид е обикновено придобиване на местообитание от друг вид. И въпреки че сме прави да свързваме водата с живота, дори разпространението на пустините често е било преминаване от един вид биоразнообразие към друг вид.
Въпреки това, през последното столетие с все по-бързи темпове станахме свидетели на съвсем различен вид промяна, която може да се опише като обективна загуба на местообитания за всички живи същества: разпространението на сметища или мъртви зони. Това са места, които в количествено отношение са с ниско биологично разнообразие и ниска биомаса. С други думи, там почти нищо не живее, сякаш цял район е бил изключен от живия свят.
Пример за това са мъртвите зони – големи участъци в океани или морета, които са изчерпани откъм кислород и впоследствие са безвъзвратно лишени от повечето форми на живот. Те се причиняват от химикали от промишленото земеделие, които насищат водосборния басейн и предизвикват цъфтеж на водораслите, които консумират целия кислород. Понастоящем има над 400 такива мъртви зони по света, включително в залива Чесапийк, край бреговете на Луизиана, в северната част на Адриатическо море, в пролива Категат между Балтийско море и Северно море, както и в крайбрежните води на Китай, Япония и Нова Зеландия.6
Друг пример за пустош – бивше местообитание, което нашето общество е превърнало в неподходящо за живот, са токсичните места, отровени от най-различни индустриални практики. Производството – особено в химическата дейност и производството на електроника, както и добивът на енергия водят до огромни количества токсични отпадъци, които са смъртоносни за хората и другите форми на живот. Голяма част от това замърсяване остава в околната среда много дълго време, като примери за това са радиоактивните отпадъци от ядрената енергетика, с период на полуразпад от милиарди години, или синтетични химикали като PFOA – карциноген, използван в тефлона, който е толкова стабилен, че е почти неразрушим.
Тези токсини се концентрират на мястото на производство или се съхраняват в депо за отпадъци. С безразсъдно мислене, такива жертвени зони са оправдани като необходимата цена за хората да имат ароматизатори за въздух или нови мобилни телефони, въпреки че в действителност нито една жертвена зона не е напълно изолирана, като е възможно канцерогени и други отрови, да се излеят във водата, почвата или въздуха в обозримото бъдеще. В други случаи обаче отровните химикали умишлено се “изпомпват” в околната среда във възможно най-широк мащаб, какъвто е случаят с 2,5 милиона тона пестициди, които се използват в индустриалното земеделие всяка година. 7.
В Съединените щати силно замърсените промишлени отпадъци са включени в системата Superfund, която включва 40 000 токсични обекта, разположени в цялата страна. Петдесет процента от населението на Ню Джърси живее в радиус от три мили от обект на Суперфонд.8 Почистването се заплаща от потребителите и данъкоплатците. Въпреки това повечето обекти са оставени да се изтекат бавно в природата, без никакво третиране.
Въздействието и значението на един токсичен обект не може да бъде изразено количествено. За да се разбере какво точно се прави с планетата, може би трябва да се запознаем с проблема в детайл. Най-опустошените места, които някога съм виждал, са откритата медна мина в пустинята Атакама и Сиера Минера в Картагена, Испания. Пустинята Атакама е най-сухото място на Земята. Разхождайки се из нея се чувствам като на повърхността на друга планета. Въпреки това, има доста същества, които живеят на това на пръв поглед негостоприемно място, и колкото повече време прекарвате там, толкова повече осъзнавате колко живо е то в действителност, дори преди да сте открили ломи или мъгливи оазиси, които оцеляват, като извличат влага от въздуха, и горите от chañar – дървета, които се поддържат живи от подпочвените води.
Откритите медни мини, управлявани от мултинационални компании или от държавната компания Codelco, не са нищо подобно. Тази, която видях, приличаше на зейнала рана в земята, твърде голяма и жестока, за да се повярва. Беше тревожен начинът, по който мината, очевидно без никаква загриженост за вредата от нея, беше изкопана в подобие на геометрично съвършенство – терасовидна бездна от концентрични пръстени, каквато би изглеждала идеята за красота на някое крайно нещастно същество. Опустошаването на местообитанието, на белезите от тежките машини, безбройните тонове експлозиви и токсичните отпадни води са довели до пейзаж, непригоден за живот. Смъртта, която причинява се простира далеч отвъд гигантската дупка в земята, на близо километър дълбочина и с диаметър няколко километра. Всичката вода, открадната от индустрията безвъзвратно е изчерпала водния запас, от който крехките пустинни екосистеми зависят. Някога буйни гори в пустинните оазиси сега са гробища на изсъхнали дървета.
Сиера Минера в Картагена се експлоатира от 2500 години, от времето на финикийците и картагенците. В средата на ХХ в. век мултинационалните минни компании преминават към по-печелившата система за открит добив. Сега мястото прилича на Мордор, който, между другото, е базиран на взривените от артилерията окопи, на които Толкин е бил свидетел по време на Първата световна война, както и на териконите и задимения пейзаж на въгледобивните и индустриалните райони на английския Мидландс – сравнение, което подсказва за близост между тоталната война и индустриалния добив.
Опустошени хълмове, издълбани в неестествени форми, дълга игра на изкопи, пътища, изравнени, за да се изнесат минералите, и след това ерозия, където калта и скалите отстъпват място на вятъра и дъжда, а след това се изпичат на сухо под слънцето. Навсякъде басейни с кървавочервена кал, която излъчва отровни миризми. Безброй деца в близките села са с тежки здравословни проблеми от остатъчните токсини, години след затварянето на мините.9
В непосредствена близост до токсичните отпадъци от минното дело и промишлеността, се намират едни от най-разпространените видове “пустеещи земи”. Въпреки че те са характерни за пейзажите в глобалния Север, малко хора биха си помислили да ги включат като пример за пустош. Всъщност те се маскират като символи на плодородие, просперитет и пищни, зелени площи в буржоазното въображение. Говоря за двата ключови елемента на капиталистическите предградия: зелените тревни площи и паркингите. Само в САЩ съществуват над 160 000 км² тревни площи, поддържани за милиарди долари с химически продукти, вода и бензинови косачки, превръщайки се в “култура” номер едно в цялата страна.10 Тази огромна площ, два пъти по-голяма от площта на цяла Ирландия, е дом на малък брой тревни видове, които се косят, преди да могат да осигурят храна за дивите опрашители и служи като оскъдно местообитание за малък брой буболечки. С други думи, това е много по-пустинно място от пустинята.
Паркингите и асфалтираните площи са най-често спътник на изкуствено озеленените жилищни квартали. За да изпълнят мечтата си за потребителско блаженство, всички тези изолирани къщи с парцелирани тревни площи изискват индивидуален транспорт – автомобили и много места за престой на тези автомобили, докато се пазарува и работи. (Ипотекираната) собственост върху жилище, консуматорството и автомобилната култура формират нормата за успех и щастие в центъра на американския капитализъм – идея, която през последните десетилетия значително се глобализира. Пътищата и паркингите покрити с настилка заедно достигат 158 000 км² само в рамките на САЩ. Това е почти толкова земя, колкото е отделена за отглеждане на пшеница.11 В Обединеното кралство същите достигат около 8 000 km². Освен че представляват мъртва зона, опасна за почти всички видове живот, паркингите и пътищата са източник на замърсяване на водите и затопляне на градската среда.
Унищожаването на човешките общности на Земята оказва голямо влияние и върху човешкия живот. Едно проучване установи, че през 2018 г. един на всеки пет смъртни случаи по света са причинени от изкопаеми горива.12 Световната здравна организация изчислява, че между 2030 и 2050 г. изменението на климата ще причини допълнителни 250 000 смъртни случая всяка година, въпреки че тук се отчита само свръхсмъртност (смъртност, надвишаваща смятаните досега за нормални стойности) от по-тежки горещи вълни, загуба на достъп до чиста вода поради климатичните промени, недохранването, причинено от сушата и географското разпространение на Маларийната зона.13 Вече тревожната цифра от 2,5 млн. души убити на всяко десетилетие от енергетиката, селското стопанство и производствените индустрии, не отчита сложния начин, по който различните аспекти на екологичната криза са взаимосвързани, отвъд климата.
Нека вземем всички смъртни случаи, причинени от замърсена питейна вода. Обезлесяването причинява ерозия, която, заедно с климатичната тенденция към по-силни бури, увеличава наводненията – един от основните начини за замърсяване на питейната вода. А преминаването от местно земеделие за препитание към промишленото производство на доходоносни култури (“Зелената революция”, насърчавана от водещи правителства, корпорации и институции по света) увеличава многократно разхищението на вода, както и отровните отпадни води. Замърсяването на водата се дължи и на минното дело, сметищата и урбанизацията. В резултат на това всяка година загиват 500 000 малки деца.14 Макар че само малка част от тези смъртни случаи се дължат пряко на глобалното затопляне, достъпът до чиста вода безспорно е екологичен проблем, въпрос за това как се отнасяме към околната среда и какви икономически дейности насърчаваме, за да “изкарваме прехраната си”, колкото и неподходяща да е често тази фраза.
А производството на храни? Начинът, по който се храним, е този, по които най-интензивно взаимодействаме с останалата част от живия свят. Всяка година човешките общества произвеждат излишък от храна, но въпреки това 3,1 милиона души умират от недохранване и непълноценно хранене. Дори и в богатите страни милиони бедни хора и такива засегнати от расизъм са изложени на риск от диабет и сърдечни заболявания, защото живеят в “хранителни пустини” – квартали, в които е невъзможно да се набави здравословна и прясна храна.