Какво ако създадем малки или големи, разнообразни и пълни с ядливи дървета, храсти и зеленчуци гори навсякъде: в градския парк, върху изморената нива, в задния си двор или дори в общите части край блока? Какво ако създадем горите, в които бихме искали да се разхождаме, от които бихме искали да се прехранваме, чиито въздух бихме искали да дишаме, навсякъде около себе си?
СИНТРОПИЯ contra ЕНТРОПИЯ
Постоянството като
израстване
“Повечето хора са свикнали да мислят за земята като за относително стабилно място, на което живеят и се движат. Днес обаче, тази стабилна основа става все по-нестабилна — за едни от нас повече, отколкото за други.“
— Томас Нейл
Кризата, връхлитаща планетата ни, предстои да се влошава с всеки изминал ден. Катастрофата е едновременно безпрецедентна и вече била. Земята е преживявала подобни сътресения, ала далеч преди човекът да се е появил на нея. Единствената разлика е, че тъкмо той е този, комуто можем да “благодарим” за новата катастрофална вълна — на една малка част от хората далеч повече, отколкото на друга. Същата тази част, носеща вината, незаслужаващата прошка вина, неспирно се опитва да ни убеди в това, че: 1) идната катастрофа не е реална; 2) дори и да е реална, тя е естествен резултат от циклите на земята, слънцето и т.н.; 3) дори и да е естествен резултат, ние можем да я потиснем, стига да сме по-добри и съвестни потребители (не производители); 4) не е достатъчно да сме по-добри потребители, но трябва и да намалеем, твърде много сме.
Последното, т.нар. малтусианско твърдение, най-често подемано от крайнодесни “екоактивисти” или други, недотам осъзнали себе си като такива, е не по-малко опасно отколкото самата катастрофа, която уж бори.
Същата тази част, обаче, носител на незаслужаващата прошка вина, строи скривалища; изкупува земи по малкото територии, за които имаме сведения, че ще просъществуват далеч след като останалата част от планетата ще е вече неспособна да поддържа какъвто и да било живот; търси планети, които да колонизира.
Не е нужно да отидем до Марс, за да осъзнаем, че вече сме на него.
Състоянието на почвите, горите, реките, океаните, въздуха и всички останали системи на планетата, които правят живота възможен и са самия живот, малко по малко губят еквилибриум; малко по малко излизат от строя; малко по малко лишават живота от неговата възможност…
Какво можем да направим по този въпрос ли? Тук ще се опитваме да отговорим тъкмо на това.
последни публикации
